19 април 2004, novinar.bg , Интервю на Ваня ЕМИЛОВА
"Човешкият живот у нас се обезцени и навлязоха примитивни средства за решаване на проблемите - куршумът, ножът и отровата."
Донка Петрунова е автор на 15 криминални романа, сред които "Сивият дом", "Фатални отклонения" и "Отровният паяк". Тя започва да пише за женската престъпност през 80-те години на ХХ век, а последната й книга - "Петата власт", е посветена на съвременната мафия.
- Госпожо Петрунова, вие сте писала много за мафията. Сега нямате ли чувството, че наред с бандитската у нас започна да се води и друга война - на деца срещу родители?
- Не, тази война винаги е съществувала. Отцеубийството и детеубийството са познати от древността. Още в шумерския епос има пергамент, в който пише: "Зле вървят днешните деца, не са като нас на техните години."
- Наскоро брат и сестра убиха родителите си, а наркоман умъртви баща си със свръхдоза хероин. Не мислите ли, че действителността вече надхвърля дори най-кървавите фантазии на криминалните автори?
- Случаят на семейство Добревски ме потресе, защото доказва, че интелектът вече не може да контролира емоциите, а културата - да потисне злото. Обикновено свързваме престъпленията с по-ниско образованите и по-първичните хора, а тук убийството става в интелигентно семейство. Тотално озверяваме и не вървим към Европа, а към джунглите и пещерите.
- И в двата случая родителите са прекалявали с алкохола и скандалите. Някои биха казали цинично, че децата са се отървали...
- Много рядко само престъпникът е виновен за едно убийство. Правилото на английските детективи е да проучват живота на жертвите, за да стигнат до убиеца.
Странно ми е, че родителите на Виолета и Димитър са културни хора, а не са разбрали, че любовта между децата е толкова силна. Един интелигентен родител би трябвало да търси друг път освен този на забраната. А защо не и да позволи подобна връзка, след като тя не се основава на кръвосмешение. Нужно е и много да възпитаваме чувствата си.
- Не мислите ли, че родителите рядко си дават сметка за това, което вършат децата им? Преди време две момчета от техникума в Правец например убиха човек за пари, имитирайки компютърна игра.
- Нещата опират до преобърнатите ценности. На първо място дойдоха парите, те станаха основен мотив за живот. Родителите са устремени да печелят и смятат, че като дадат на детето си компютър, маркови дънки и достатъчно джобни пари, те го задоволяват. А малчуганите имат нужда от родителска обич и опора.
Древните са казали: "Дълъг е пътят на поученията, кратък - на примера."
Когато имаш добрия пример на своите родители, бацилът на злото по-трудно може да те повали. Където има пиянство, разврат и раздори, детето също е предразположено към тях.
- Има хора, които избягват да четат кървави истории от вестници или книги, но много повече са другите, които се впечатляват от подробностите около престъпленията - и колкото те са по-ужасни, толкова са им по-интересни. Как си обяснявате този феномен?
- Доказано е, че отрицателното много по-бързо въздейства върху мозъка. То е по-интересно и грабва вниманието. Как иначе да си обясним огромните тиражи на вестниците, които бълват само убийства, изнасилвания и кражби. Има и нещо друго. 45 години ни облъчваха с някакви измамни миражи за доброто при социализма и на хората им дойде до гуша.
- Влизала сте в клиника, за да опишете алкохолици и наркомани. Сега какви сюжети ви диктуват обстоятелствата?
- Смятам, че криминалният роман ще спаси белетристиката. Хората нямат нито време, нито нерви да четат Дикенсовите истории, нито дори гениалните книги на Толстой и Достоевски. Те търсят по-занимателното, по-интересното и онова, което е свързано с всекидневието им.
Аз не мога да изляза от времето и пак ще пиша за новите герои в живота ни. Искам да покажа, че хора като Митьо Очите и Клюна са псевдогерои.
- В Америка печеливш бизнес е да се пишат бестселъри след срещи и разговори на писатели с особено опасни престъпници, със серийни убийци. Мислите ли, че той ще се развие и у нас?
- Ако романът буди отвращение, той изпълнява голямата роля на литературата да помага на човека за моралното му извисяване и в това няма нищо лошо. Умният писател трябва да намери втория план, в който да прокара своите нравствени внушения.
- Вие бихте ли се опитали да надникнете в душите на двете момичета, които убиха своя съученичка, за да напишете книга за тях?
- Не ме изкушава такъв сюжет, много е страшен. Нямам сили за това.
- А бихте ли сменила кримигероите си с рейнджъри? Какво мислите за случващото се в Кербала и за реакциите на нашите политици?
- Кербала е една рана за България и е много трудно да се дават черно-бели оценки. Щом влязохме в НАТО, ние сме длъжни да се съобразяваме. Отиването там обаче показва колко страшно е да си малка държава без достатъчно добра икономика и с лоши управленци.
Ако имахме самостоятелна политика, можехме да вземем друго решение. И един войник да загубим в Ирак, се обезсмисля цялата ни натовска позиция. Ако политиците не се погрижат навреме за безопасността на нашите деца, ще си лепнат петно за цял живот. Ще стане като навремето, когато Жан Виденов игра хоро по същото време, когато загинаха 14 войничета.
Кербала може да се превърне в тест за морала и политическата грамотност на нашите управници.
- Труповете стават все повече и повече. Кого да обвиняваме?
- В една мътна вода винаги изплува пяната. Когато добрата домакиня вари сладко, тя винаги я обира, за да не вгорчи вкуса му. У нас пяната изплува след 10 ноември. Някои хора спечелиха много бързо, защото разбраха, че подкупите вършат чудеса и че законите могат да се заобикалят. Човешкият живот се обезцени и нявлязоха много примитивни средства за решаване на проблемите - куршумът, ножът и отровата.
