Развихря се войната на олигарсите
Интервю на Мариана Кирова
Интересът погребва идеалите. Само червените и сините бабички защитават партийните идеологии. Правото се разминава с правдата, когато служи на силните на деня. Самотата е най-скъпо платената свобода.
- Госпожо Петрунова, вашият последен роман „Бели рози в черна ваза” е вече на книжния пазар. Първите му читатели го определят като „Страшен донос” на времето, в което живеем. Съгласна ли сте с това определение?
Предлага писателката ДОНКА ПЕТРУНОВА, която казва: „Скалата на ценностите се разлюля и преобърна лошо”.
Разговора води: ЗОЯ ЗАХАРИЕВА-ЦАНКОВА
- В последния си роман „Дни за любов и убийства” вие проследявате генезиса на престъпника в лицето на Мина, която взривява. При тази нетипична за жената дейност, защо избрахте типичния вариант за изкривяване на личността – тежко семейство, трудно детство?
Мина е крещящ пример за последиците от детство без любов. Понеже е най-голямата в многодетно семейство, отрано й възлагат ролята на бавачка и на помощница на майка си, а нейните родители отдават цялата си нежност върху по-малката й сестра и двете й братчета. Огорчението от пренебрежението и жаждата за ласка се свиват в душата й като змия; те участват в по-сетнешното й развитие. Оформя се затворена, подозрителна, саможива.
- Госпожо Петрунова, вие сте известен писател, но през последните години се наложихте като ярък представител на криминалния /условно казано/ жанр. Питам се дали като жена изпитвате трудности - а и недоверие понякога – да събирате факти от най-тъмните страни на живота и да поддържате контакти с органите на реда?
Независимо от вашето “условно казано” аз ще възроптая срещу определението “представител на криминалния жанр”. Признавам, че се блазня когато ме наричат “българската Агата Кристи”, но в никакъв случай не го приемам. Великата англичанка е непостижима в заплитането на криминални интриги и още повече – в разгадаването им, докато аз се опитвам чрез криминалния сюжет да надникна в социално-политическата атмосфера на времето, интересуват ме психологията и личностните проблеми на хората в това време. Смятам делението на литературата на висока и ниска според тематиката за пълна глупост.
20 ноември 2006, blitz.bg, Автор: Надежда СТАМБОЛИЕВА
Престъпността избуя от отчаянието на излъганите надежди, твърди българската Агата Кристи
На девети ноември Донка Петрунова навърши 75 години. Юбилей, който хората отбелязват по различен начин. Нейният беше скромен. Тя просто завърши поредния си роман и с това се отчете пред себе си. И пред читателите, които посягат с удоволствие към всяка следваща нейна творба.
Наричат Донка “българската Агата Кристи”. Критиката я сравнява с най-нашумелите световни автори на криминално-психологически трилъри. Едно от най-ярките имена у нас, Донка е и сред писателите с най-висок тираж, почти наравно с Христо Калчев.
- Госпожо Петрунова, наскоро излезе романът ви “Дни за любов и убийства”. И в него, както в повечето от предишните ви творби, основната тема е борбата срещу мафията. С какво този проблем привлича вашия итерес?
Когато подхванах тази тема - беше началото на деветдесетте години, тогавашният министър на вътрешните работи ме нарече фантазьорка, защото у нас нямало мафия. Животът, за съжаление го опроверга. Пред очите ни бе създадена истинска мафия, която се разви и усъвършенства значително по-бързо и по-ефективно отколкото икономиката, например . В един предишен мой роман нарекох мафията Петата власт, която по същество действа като първа. В “Дни за любов и убийства” аз проследявам топлата връзка между престъпни босове с хора на легитимната власт – министри, депутати, полицаи, магистрати. От тези взаимоотношения се родиха най-големите беди за народа ни – тоталното обедняване, пладнешкото обирджийство, абсолютната несигурност за живота и имушеството.
4 юли 2007, blitz.bg, Интервю на Илиян АТАНАСОВ
- Вярно ли е, че благодарение на ваш криминален роман полицията залавя банда чеченски престъпници?
- Запознах се с група чеченци, които бяха наели съседна на моята вила край София. Постепенно се сприятелихме и почнахме да си гостуваме на по чашка водка. В един момент обаче заподозрях, че бизнесът им не е чист и започнах да ги проучвам. Месеци наред се криех в храстите, за да подслушвам какво си говорят насаме. От откъслечните им руски фрази по джиесемите подразбрах, че са организатори на наркоканал, който тръгва от Турция, през България и Македония за Западна Европа. Оказа се, че тоя канал е стар и през него минават половината от парите за издръжката на войната в Косово. Всички хора по тая престъпна верига бяха мюсюлмани- шиптъри, чеченци, турци, афганци...
19 април 2004, novinar.bg , Интервю на Ваня ЕМИЛОВА
"Човешкият живот у нас се обезцени и навлязоха примитивни средства за решаване на проблемите - куршумът, ножът и отровата."
Донка Петрунова е автор на 15 криминални романа, сред които "Сивият дом", "Фатални отклонения" и "Отровният паяк". Тя започва да пише за женската престъпност през 80-те години на ХХ век, а последната й книга - "Петата власт", е посветена на съвременната мафия.
