Kогато Пушкин написва една от основните глави на "Евгени Онегин" възкликва: "Ай, да, Пушкин, ай да сукин син..." Нещо подобно се случи с мене, когато прочетох "Любов в криминално време". И не само защото е класика в жанра - със завладяваща интрига, със сблъсъка на ярки характери, с трагични съдби на героите, с умело развихряне на събитията и неочаквани развръзки - дъх да не си поемеш...